Изложба „Димитър Казаков – Нерон и Родно изкуство“
→
Димитър Казаков – Нерон (1933–1992) е една от най-своеобразните творчески индивидуалности и един от най-разпознаваемите български автори от втората половина на ХХ век. Макар неприеман еднозначно от социалистическата конюнктура у нас, той е едно от лицата на българското изобразително изкуство зад граница.
Още като студент в Художествената академия той влиза в конфликт с постулираните естетически изисквания и с преподавателите си, призвани да наложат метода на социалистическия реализъм. Неговото време идва с първия полъх на размразяване след 1958 г. Изведнъж стават актуални неговата доскоро критикувана „свободна рисунка“, защитата на творческата индивидуалност и свободата на изразяване. Още в края на студентските си години той се превръща в легенда и се сдобива с прякора Нерон.
От средата на 60-те години в творчеството му все по-осезаемо навлизат фолклорни теми, мотиви от стари предания и легенди, митологични образи. Разработва ги с подчертана декоративна условност, оставайки виртуоз в рисунката. Така се ражда стилът, с който ще остане разпознаваем в историята на българското изобразително изкуство. Това съвпада с възраждането на едно от най-новаторските течения в българската култура от 20-те години на ХХ век — движението за Родно изкуство, а негов най-ярък представител става Димитър Казаков – Нерон.
Изложба „Димитър Казаков – Нерон и Родно изкуство“ включва произведения от чстната колекция на сем. Цоцоркови, от фонда на: Национала галерия , Софийска градска художествена галерия и Художествена галерия „Проф. Теофан Докеров“ , Ловеч.