Мултимедийна експозиция „Родно изкуство“

„Родно изкуство“ е неформално художествено движение, зародило се в началото на 20-те години на ХХ век в търсене на национален изразен език и стил чрез преосмисляне на традициите на народното изкуство, иконописта, книжната миниатюра, тъканната и домашната украса. То е антиакадемично по своята насока и според изкуствоведа Кирил Кръстев — един от пределите на новаторството, до които достига българското изкуство.

През търсенията на „Родно изкуство“ преминават много от значимите български художници от междувоенния период: Сирак Скитник, Дечко Узунов, Илия Петров, Данаил Дечев, Невена Ганчева, Кица Маркова, Борис Колев и др. Други остават трайно верни на идеите му: Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Васил Захариев и др.

С различна интензивност „Родно изкуство“ присъства в художествения живот от 20-те до 40-те години и се възражда през 60-те като един от моделите за обновяване на образния език след стагнацията по времето на Култа. Отново се изявяват ветераните на „Родно изкуство“. Включват се нови участници: Александър Петров, Милка Пейкова, Атанас Яранов, Тома Трифоновски, Бочо Донев, Марин Върбанов и др.

Мултимедийният разказ проследява историята и трансформацията на някои от  най-типичните и характерни мотиви на представителите на движението за Родно изкуство: образа на жената, майката, труда и ритуала.